Bulgarian Folktales Challenge 2025

Bulgarian Folktales Challeng е ежегодно творческо предизвикателство, което събира художници, илюстратори, фотографи и творци от различни области около богатството на българския фолклор. Инициативата съществува от 2021 година и дава нов живот на народните приказк, легндите и митологичните същества чрез съвременно изкуство.

Основната идея е проста и вдъхновяваща: всяка година се избира обща тема, която участниците интерпретират по свой ачин. Обикновено месец Март е посветен на поредица от седмични теми, свързани с българската митология, трдиции и нродни вярвания. Не става дума само за рисуване на приказни герои. Идеята е всеки творец да открие собствен прочит на фолклорното наследство - от мистичен и мрачен, до нежен, приказен или съвременен.

Моето участие в предизвикателството стартира през 2025 година. Темата на 2025 година е Небесни Тела, разделена на малки под теми

Първа седмица - 1-9 март - СЛЪНЦЕ

Втора седмица - 10-16 Март - ЗОРНИЦА и ВЕЧЕРНИЦА

Трета седмица - 17-23 Март - КЕРВАНКА

Четвърта седмица - 24-31 Март - ЛУНА/МЕСЕЧИНА

Приемайки това предизвикателство, реших да се впусна лудо и да започна да експериментирам и с нови материали и техники. Именно затова избрах порцелана – като предизвикателство.

В търсене на вдъхновение и нови знания прочетох много и различна информация за СЛЪНЦЕТО, първата от темите на предизвикателството тази година. Повика ме митологемата за слънчевото затъмнение, предизвикано от животни или чудовища. Змиите са главният враг на слънцето в българските и славянските вярвания. Различни изображения и релефи на зинала ламя срещу слънцето се срещат върху стените на някой църкви. Поверие от Средните Родопи и Самоковско гласи, че слънцето се навело да пие вода, но една змия го ухапала в едното око и затова то е еднооко; иначе то би изгорило земята.

Порцеланът премина и във втората тема, но този път го съчетах с текстил и мъниста. Зорница и Вечерница са народното название на Венера, но те са разбирани като две отделни звезди. Две сестри, моми, с рядка хубост и с криле. Живеят на край свят в златен палат (сарай). От тях зорницата е по-младата, а вечерницата е по-старата. Зорницата свети у зори, а вечерницата само нощем. Слънцето и месецът са техни братя (слънцето по-голям, месецът по-млад). Слънцето по-обича по-малката сестра, която пътува заедно с него, а месецът обича по-старата сестра, която е неотлъчна негова спътница. Както слънцето и месецът никога не се срещат и не се виждат, така и зорницата и вечерницата никога не се срещат и виждат.

Третата седмица се спрях на цианотипията върху керамика. Много интересен процес, които определено буди вълнение, но определено е нужно д ме отдам доста време на експерименти и проби. Темата бе Керванка… Тайнствена се оказа се оказа тази Керванка. За първи път чувах за нея и като цяло информацията бе изключително малко.Поверието гласи, че изгрявала в тъмна доба, преварвайки Зорницата. Тъй като била ярка и голяма, керваните я, бъркали със Зорница и потегляли отново на път, мислейки, че денят скоро ще се покаже. Но в тъмното тя ги обърквала и повеждала в грешни посоки. Така те се заблуждавали и лошите духове ги погубвали.

Последната тема е Месечина. Нея отново реализирах в порцелан, но в по- малък прочит на купа. Вярванията свързани с Месечината в българския фолклорса, че е по-малък брат(но се отъждествява и като сестра) на Слънцето. Свети по тайна доба, когато излизат всички лоши духове. Има важна роля във всички обреди и обичаи.

Преминах през предизвикателството с много вълнение, но и доста умора… творческо вдъхновение, което неизменно доста често е свързано и с много недоспиване. В интерес на истината чакам с нетърпение новите теми за 2026 година, за да предизвикам въображението си и да изляза от ежедневните си рамки.