Bulgarian Folktales Challenge 2026

Bulgarian Folktales Challeng е ежегодно творческо предизвикателство, което събира художници, илюстратори, фотографи и творци от различни области около богатството на българския фолклор. Инициативата съществува от 2021 година и дава нов живот на народните приказк, легндите и митологичните същества чрез съвременно изкуство.

Основната идея е проста и вдъхновяваща: всяка година се избира обща тема, която участниците интерпретират по свой ачин. Обикновено месец Март е посветен на поредица от седмични теми, свързани с българската митология, трдиции и нродни вярвания. Не става дума само за рисуване на приказни герои. Идеята е всеки творец да открие собствен прочит на фолклорното наследство - от мистичен и мрачен, до нежен, приказен или съвременен.

Темата през 2026 е БОЛЕСТИ и БИЛКИ , а като подтеми са определени:

Седмица I (1–8 март) – Мора / Върбинка

Седмица II (9–15 март) – Треска / Мащерка

Седмица III (16–22 март) – Шарка / Лайка

Седмица IV (23–31 март) – Чума / Бръшлян

Тази година партньор на предизвикателството е Национален етнографски музей - БАН/ National Ethnographic Museum - BAS

Цялостната концепция изградих върху контрастите както на Болестите и Билките, така и на самият материал. За целта използвах черна глина и бяла глазура, които да подчертаят двата полюса.

Ето и описания на самите теми:

Мора е болестотворно митично същество в българските народни вярвания, което измъчва човек по време на сън. Вярва се, че може да се яви в различни образи като жена, мъж, куче, бивол, птица, пеперуда. Тя души човека като го натиска по гърдите и той се задушава в съня си. Вярва се също, че Мората пие кръв и напада най-често деца. А срещу нея се подготвяш с нож под възглавницата . Много мисли минаваха през главата ми как да изобразя с глина описанието на Мора, която се отъждествява основно с натиска на гърдите.... И тогава дойде просветлението... Какво по-добро от тежко, ефектно колие. Съчетах двете теми и пуснах волно косите на Мора в едната посока, а нежните цветове на Върбинката в друга. Ето малко и за билката Върбинка:

Върбинката е една от най-силните магически билки и се смята за пазител срещу болести, зли сили и уроки. Тя може да се използва при лечение на меланхолия, депресия, истерия или обсесивни състояния. От древни времена е смятана за свещена или притежаваща свръхестествени сили. Дори в световен мащаб е наричана е още "Дявалско проклятие", тъй като се вярвало, че който носи в себе си билката отблъсква злите сили от себе си.

Треската в българските вярвания е виждана като седем сестри.

"Те живеят на край света, дето другите болести, но тамо им е къщата, а те постоянно са при нас и зиме и лете..."

"Те ходят заедно и когато една намери удобно място у някого, то тя вика и другите."

Имената им илюстрират какво точно причиняват на боледуващия: Тресея, Огнея, Ледея, Гнетея, Глухея, Пухнея, Жълтия.

Мащерката заема изключително важно място в народните традиции, вярвания и медицина. Тя е ценена както заради силния си аромат и лечебни свойства, така и като билка с магическа сила. Смята се за билка, която дава живот и енергия. Вярва се, че мащерката прогонва злите духове, демони и енергийни "замърсявания"

Овалният образ в творбата символизира Заораването. Това е магически обред в българските народни вярвания, правен за защита на селото от болести, епидемии, суша, зли сили или други бедствия. Идеята е символично да се „затвори“ селото с бразда, за да не може злото да влезе вътре.

В българските вярвания най-често Шарката/Сипаница е представяна като образ на три сестри(едра, средна и дребна сипаница)облечени в бяло или червено. Лайката не успява да прогони шарката, но носи мекота и облекчение на болката и възпалението. Подробности съм описала в снимка в поста.

Темата Чума/Бръшлян ме насочи по скоро към превенцията и борбата с болестта, а не толкова на самия й образ. Създадох свещник като символ на светлината, която побеждава мрака. В миналото срещу различни болести и несгоди са се ползвали ритуали, баене, кадене. Правели се обиколки на селото с огън, извършвало се изораване с бразда обикаляща селото или засяване на бодливи растения (жив щит) и така се получавало своеобразно "затваряне" на селото от Чумата. Отново залагам на кръга като свещен символ.